23.10.2009 г., 8:11

Есенна соната

1.2K 0 30

 

 

Падат есенно листата

като в приказка - мечта.

В злато къпе се земята

и в неземна красота.

 

Песенно валят листата...

И, заслушана в дъжда,

къпе се в тъга душата -

златна есенна тъга...

 

 

                            

 

 

                                 

                   

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Златна есенна тъга!!!
    Колко точно!
  • Красива тъга...обожавам есента! Прегръщам те, Феичке!
  • есенно нежно...есенно тъжно...и много красиво...
  • Eсента със своите разноцветни и златни багри определено е красив сезон,а на мен винаги ми е навявал тъга и мрачно настроение. Но сега, четейки твоя стих пред очите ми се развива една "приказка-мечта" и подходящо съчетана с музиката на Ернесто не изпитвам тъга, няма го и лошото настроение, а само едно приятно усещане и...спокойствие.Затова пожелавам и на теб, когато "песенно валят листата" да не се заслушва в "дъжда" душата, защото дъждът през есента навява само скръб и пустота/според мен/ и да звучи "Есенна соната" , но не с "есенна тъга", а с "неземна красота" !
  • Красота твориш!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...