xubavka (Таня Чардакова)
90 635
11.09.2018 г., 21:38 ч.

Есенна соната 

  Поезия » Пейзажна, Друга
478 1 2

Есента в очакване – родилка, тръпне да опази своя плод,
майчица – на зимата кърмилка, сдипли одеялце за живот.
Тук-таме по орехите чука стар кълвач – домашен санитар.
Сутринта събира му боклука подранила мравчица – клошар.

Беловласата слана – свекърва, сякаш ръси вред гасена вар...
Прави всичко както ѝ отърва, да убие всяка вредна твар.
Дядо Слънчо бял мустак намести, облачен от снощна механа,
гали бавно с топли меки пръсти зелеви градинки зимнина.

Изморени, връщат се дървари – мечо и мецана у дома,
пълнят с жито своите хамбари, мравките под черната земя. 
Духна вятър – буен, влюбен татко, свлече сухи листи за легло.
Изтъркаля късата си топка и денят на спортно колело.

А роякът пчелен спря да бръмка, и приготви се за зимен сън.
Коледната ясла медно звънка, чака Рождеството месец вън!


20.10.2017 Посвещавам го на Дора и сина ѝ Виктор.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението "Есенна соната" за първи път е публикувано в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 20 октомври 2017 г в 23,07 часа. Приятелката ми Дора роди син тогава, а аз след няколко седмици ще стана за първи път баба.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Светле! Да се случи на всеки, и да опита от всичко! Дора е най-добрата ми приятелка и колежка. Много й се радвам! А за младите - благодатна есен!
  • Много мили поводи, затова е голямо семейството и очаква нетърпеливо събитието.
Предложения
: ??:??