Есенна соната
Есента в очакване – родилка, тръпне да опази своя плод,
майчица – на зимата кърмилка, сдипли одеялце за живот.
Тук-таме по орехите чука стар кълвач – домашен санитар.
Сутринта събира му боклука подранила мравчица – клошар.
Беловласата слана – свекърва, сякаш ръси вред гасена вар...
Прави всичко както ѝ отърва, да убие всяка вредна твар.
Дядо Слънчо бял мустак намести, облачен от снощна механа,
гали бавно с топли меки пръсти зелеви градинки зимнина.
Изморени, връщат се дървари – мечо и мецана у дома,
пълнят с жито своите хамбари, мравките под черната земя.
Духна вятър – буен, влюбен татко, свлече сухи листи за легло.
Изтъркаля късата си топка и денят на спортно колело.
А роякът пчелен спря да бръмка, и приготви се за зимен сън.
Коледната ясла медно звънка, чака Рождеството месец вън!
20.10.2017 Посвещавам го на Дора и сина ѝ Виктор.
© Таня Чардакова All rights reserved.
