asizi (Nina Toshich)
226 3987
3.10.2017 г., 8:30 ч.

Есенна соната 

  Поезия » Любовна
366 2 5

Мрачно е,

и времето е като мене,

проплаква с есенни листа

и ненавиждам вятъра,

който ще ми вземе

лятото и жарката му топлина.

 

Усамотявам се,

будилникът е като мене,

стрелките спират своя бяг...

Как ненавиждам утрото,

което ще отнеме

емоциите

с екзотичния им бряг!

 

Обичам те,

и ти си като мене,

захвърлил дълга самота.

Бунтувам се

за миналото време,

когато търсих те

нещастна, слаба и сама...

 

Напускам те

и ти без мене

се втурваш лудо под дъжда

и не допускаш

есенното време

да раздели емоциите ни

в нощта.

 

Обръщам се

с лице към тебе,

под капките докосваш

устни и очи.

Събира ни

разплакана прегръдка

с изцапани в калта сълзи....

 

© Nina Toshich Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ах, тази есен....много топла, влюбена и златна...различна от моята....
  • Сега видях и Вашата есенна соната - наистина е тъжна, но много чувствена и преживяна. Моята соната е вдъхновена от есента в Канада, която се оказва много мек и красив сезон тук Поздрав!
  • Много е хубава Есенната ти соната, Нинче!
  • Благодаря, Веси....в синхрон с есента....
  • Много ми хареса, Нинка! Поздравления!
Предложения
: ??:??