Есенна соната
Мрачно е,
и времето е като мене,
проплаква с есенни листа
и ненавиждам вятъра,
който ще ми вземе
лятото и жарката му топлина.
Усамотявам се,
будилникът е като мене,
стрелките спират своя бяг...
Как ненавиждам утрото,
което ще отнеме
емоциите
с екзотичния им бряг!
Обичам те,
и ти си като мене,
захвърлил дълга самота.
Бунтувам се
за миналото време,
когато търсих те
нещастна, слаба и сама...
Напускам те
и ти без мене
се втурваш лудо под дъжда
и не допускаш
есенното време
да раздели емоциите ни
в нощта.
Обръщам се
с лице към тебе,
под капките докосваш
устни и очи.
Събира ни
разплакана прегръдка
с изцапани в калта сълзи....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени
Поздрав!
