Есенна соната
Мрачно е,
и времето е като мене,
проплаква с есенни листа
и ненавиждам вятъра,
който ще ми вземе
лятото и жарката му топлина.
Усамотявам се,
будилникът е като мене,
стрелките спират своя бяг...
Как ненавиждам утрото,
което ще отнеме
емоциите
с екзотичния им бряг!
Обичам те,
и ти си като мене,
захвърлил дълга самота.
Бунтувам се
за миналото време,
когато търсих те
нещастна, слаба и сама...
Напускам те
и ти без мене
се втурваш лудо под дъжда
и не допускаш
есенното време
да раздели емоциите ни
в нощта.
Обръщам се
с лице към тебе,
под капките докосваш
устни и очи.
Събира ни
разплакана прегръдка
с изцапани в калта сълзи....
© Nina Toshich All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ах, тази есен....много топла, влюбена и златна...различна от моята....
-
Сега видях и Вашата есенна соната - наистина е тъжна, но много чувствена и преживяна. Моята соната е вдъхновена от есента в Канада, която се оказва много мек и красив сезон тук
Поздрав! -
Много е хубава Есенната ти соната, Нинче!
-
Благодаря, Веси....в синхрон с есента....
-
Много ми хареса, Нинка! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
