Есенна тъга
Есента навън пристига бавно, мълчаливо,
вятър хладен носи сухите листа,
черни облаци покрили са небето,
слънцето завило се е с облачен юрган.
Тихо е и в мене, есенно и мрачно,
чувствата отлитат като листопад,
дъждовни са очите, сълзите са ми хладни,
сланата е попарила всичко между нас.
Тихо е и хладно, прекалено зимно,
думите излишни са вече между нас,
безнадеждно е и тъжно, чувствата са мъртви,
сякаш отлетели са с птиците на юг.
Есента ще мине и зимата ще дойде,
а после и след нея - пролетният дъжд,
слънцето ще грее, с лъчите си ще топли,
само между нас не ще стопи леда...
Мъртви са мечтите и всякакви надежди,
мъртва се оказа помежду ни любовта,
не ще помогнат дори напразните копнежи,
всеки сам ще тръгне по пътя си сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
