Есента навън пристига бавно, мълчаливо,
вятър хладен носи сухите листа,
черни облаци покрили са небето,
слънцето завило се е с облачен юрган.
Тихо е и в мене, есенно и мрачно,
чувствата отлитат като листопад,
дъждовни са очите, сълзите са ми хладни,
сланата е попарила всичко между нас.
Тихо е и хладно, прекалено зимно,
думите излишни са вече между нас,
безнадеждно е и тъжно, чувствата са мъртви,
сякаш отлетели са с птиците на юг.
Есента ще мине и зимата ще дойде,
а после и след нея - пролетният дъжд,
слънцето ще грее, с лъчите си ще топли,
само между нас не ще стопи леда...
Мъртви са мечтите и всякакви надежди,
мъртва се оказа помежду ни любовта,
не ще помогнат дори напразните копнежи,
всеки сам ще тръгне по пътя си сега...
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Много ти благодаря не само за това,че винаги ме подкрепяш и пишеш отлични оценки, но е затова ,че винаги дълбоко проникваш в стиховете ми
и правиш не само страхотни стихове, но и задълбочени коментари!
Благодаря и на теб, Краси!
Твоите коментари са комплимент за мен,че си прочел стиховете ми!
Много благодаря и на теб, Ачо!
Винаги посещаваш стиховете ми и ми изразяваш твоята подкрепа,
за което съм много щастлива!
И ДА, ГРЕШИШ, АКО МИСЛИШ,ЧЕ СЪМ ТИ СЪРДИТА!
ИЗВИНИ МЕ,АКО СЪМ ПРОПУСНАЛА ТВОЙ СТИХ,
С ИНТЕРЕС СЛЕДЯ ЦЯЛОТО ТИ ТВОРЧЕСТВО!
ПОЗДРАВИ И ПРЕГРЪДКИ ЗА ВСИЧКИ!