Есенна тъга
Есента навън пристига бавно, мълчаливо,
вятър хладен носи сухите листа,
черни облаци покрили са небето,
слънцето завило се е с облачен юрган.
Тихо е и в мене, есенно и мрачно,
чувствата отлитат като листопад,
дъждовни са очите, сълзите са ми хладни,
сланата е попарила всичко между нас.
Тихо е и хладно, прекалено зимно,
думите излишни са вече между нас,
безнадеждно е и тъжно, чувствата са мъртви,
сякаш отлетели са с птиците на юг.
Есента ще мине и зимата ще дойде,
а после и след нея - пролетният дъжд,
слънцето ще грее, с лъчите си ще топли,
само между нас не ще стопи леда...
Мъртви са мечтите и всякакви надежди,
мъртва се оказа помежду ни любовта,
не ще помогнат дори напразните копнежи,
всеки сам ще тръгне по пътя си сега...
© Пламена Владимирова All rights reserved.
