Есенна утеха

20.10.2010 г., 9:14 ч.

Поезия » Философска

490 0 5

Обезлистени дървета, от старост набръчкани,

между лед и жарава тихо се гърчите.

Дарявате на природата самочувствие,

с осанка горда и цвят неразпукнат.

С очи свещенодействени поглеждате

към слънцето - след вас как тихо захожда.

Жадувате отново за ласките на вятъра,

тъгувате за птиците, безбрежно отлетели.

Обагряйте небесните пространства,

докосвайте хората с живителни дихания

и с магнетична вяра ги прераждайте

да дирят своя път и вашите дарове.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.