Обезлистени дървета, от старост набръчкани,
между лед и жарава тихо се гърчите.
Дарявате на природата самочувствие,
с осанка горда и цвят неразпукнат.
С очи свещенодействени поглеждате
към слънцето - след вас как тихо захожда.
Жадувате отново за ласките на вятъра,
тъгувате за птиците, безбрежно отлетели.
Обагряйте небесните пространства,
докосвайте хората с живителни дихания
и с магнетична вяра ги прераждайте
да дирят своя път и вашите дарове.
© Мариола Томова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
