тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
20 oct 2010, 9:14

Есенна утеха

671 0 5

Обезлистени дървета, от старост набръчкани,

между лед и жарава тихо се гърчите.

Дарявате на природата самочувствие,

с осанка горда и цвят неразпукнат.


С очи свещенодействени поглеждате

към слънцето - след вас как тихо захожда.

Жадувате отново за ласките на вятъра,

тъгувате за птиците, безбрежно отлетели.


Обагряйте небесните пространства,

докосвайте хората  с живителни дихания

и с магнетична вяра ги прераждайте

да дирят своя път и вашите дарове.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0