Хладно е - нормално, Есен е.
Но е вечер, когато ме обгръщат ръцете ти.
И ме гледат очите ти - изпепеляващи...
Разтрепервам се от тази наша цялост.
Отпивам от любовта ти глътка по глътка.
Нищо, че е Есен... Прегръщай ме!
Аз съм себе си,
и съм така неприлична.
Догарят свещите,
докато ти ме обичаш.
© П.В.
© Полина Велчова Всички права запазени