Oct 9, 2019, 12:06 AM

Есенна вечер

  Poetry
931 0 0

Хладно е - нормално, Есен е.

Но е вечер, когато ме обгръщат ръцете ти.

И ме гледат очите ти - изпепеляващи...

Разтрепервам се от тази наша цялост.

Отпивам от любовта ти глътка по глътка.

Нищо, че е Есен... Прегръщай ме!

Аз съм себе си,

и съм така неприлична.

Догарят свещите,

докато ти ме обичаш.

© П.В.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Велчова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...