16.09.2012 г., 20:17

Есенни безсъници

Поезия » Пейзажна

1.1K 0 6

Натежа ми небето в очите,
а звездите ме боцкат за сън,
сини песни ми пеят птиците
и заспал е животът навън.

Кадифето на топлата вечер
ме завива с парче тишина,
русокосият есенен вятър
шумоли и развява листа.

Есента ме целува по устните
с аромати на плод и лозя.
И сред тази магическа приказка,
ха, кажете ми как да заспя?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Adri (Йордан)

Браво за стиха!!

2012-09-19T14:43:37+03:00
Laska (Ласка Александрова)

никак

много хубаво!

2012-09-19T14:36:36+03:00
Rosen-Rosen (Росен Гъдев)

Прекрасно!

2012-09-19T09:01:05+03:00
contessa (Светла Асенова)

Не се спи.

2012-09-17T22:15:27+03:00
Kalinski (Калински)

Във всеки сезон има нещо красиво,особено в ранната есен!Хубаво стихотворение,което ще ни помогне по-лесно да преодолеем мисълта за заминаващото си лято!

2012-09-17T16:52:43+03:00