Есенни дъждове

30.09.2023 г., 14:08 ч.

Поезия » Любовна

238 4 5

Нямам време да чакам октомври

да изгони нахалното лято,

което едва се опомни,

след събора на птичето ято.

Искам тежки, графитени облаци,

и мъгла над ръждивите покриви.

Да е тихо почти, като в гробница.

Малко призрачно. Нищо, напро́тив.

Искам шарен килим листопаден,

да обагри сивите пътища,

а комините нейде до пладне,

да опушат небето над къщите...

Искам хлад да подишаме, есенна,

да вървим по угнилата шума,

и на свраките гладната песен

сред оголени клони да чуваме.

Искам после да гледам в очите ти,

че ме искаш в леглото ни топло,

и душата ми как те обича,

дълго чакала твойта любов...

Искам бяла луна да прегърнем,

в много дълга, мастилена нощ,

сто звезди преброени безсънно,

да ни светят, ей тъй за разкош...

Нямам време да чакам за дъжд.

Тази липса без теб ме боли.

И докоснал те вече веднъж,

вече знам как обилно валиш...

©тихопат.

Данаил Антонов

23.09.2023

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.