Есенни дъждове
Нямам време да чакам октомври
да изгони нахалното лято,
което едва се опомни,
след събора на птичето ято.
Искам тежки, графитени облаци,
и мъгла над ръждивите покриви.
Да е тихо почти, като в гробница.
Малко призрачно. Нищо, напро́тив.
Искам шарен килим листопаден,
да обагри сивите пътища,
а комините нейде до пладне,
да опушат небето над къщите...
Искам хлад да подишаме, есенна,
да вървим по угнилата шума,
и на свраките гладната песен
сред оголени клони да чуваме.
Искам после да гледам в очите ти,
че ме искаш в леглото ни топло,
и душата ми как те обича,
дълго чакала твойта любов...
Искам бяла луна да прегърнем,
в много дълга, мастилена нощ,
сто звезди преброени безсънно,
да ни светят, ей тъй за разкош...
Нямам време да чакам за дъжд.
Тази липса без теб ме боли.
И докоснал те вече веднъж,
вече знам как обилно валиш...
©тихопат.
Данаил Антонов
23.09.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
