Само листата на асмата,
долу,
на двора
са пожълтели.
Но душата ми е някак си
изстинала.
Май лятото
много
ме умори.
Почти прегори
крилата
ми.
Чакам снега,
новото
бяло
начало.
А сега,
просто съм
много,
ама много
уморена, но
вярващата в
новото
бяло начало и
очакваща
слънцето
и
пролетните цветя.
© Катя Пачова Всички права запазени