Само листата на асмата,
долу,
на двора
са пожълтели.
Но душата ми е някак си
изстинала.
Май лятото
много
ме умори.
Почти прегори
крилата
ми.
Чакам снега,
новото
бяло
начало.
А сега,
просто съм
много,
ама много
уморена, но
вярващата в
новото
бяло начало и
очакваща
слънцето
и
пролетните цветя.
© Катя Пачова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
