Само листата на асмата,
долу,
на двора
са пожълтели.
Но душата ми е някак си
изстинала.
Май лятото
много
ме умори.
Почти прегори
крилата
ми.
Чакам снега,
новото
бяло
начало.
А сега,
просто съм
много,
ама много
уморена, но
вярващата в
новото
бяло начало и
очакваща
слънцето
и
пролетните цветя.
© Катя Пачова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
