krvelkov (Красимир)
268 344
19.11.2017 г., 17:09 ч.

Есенно 

  Поезия » Друга
398 0 0
Окапа ми дъбът!
Някак си е тъжно...
Голо е, където беше плът.
Природа, знам, така е нужно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Наистина дъбът ми е вековен,
а аз за него ще съм спомен...

Предложения
  • katenstain (Екатерина Глухова) Онази
    Онази
  • vega666 (Младен Мисана) Близо до лудостта
    Пред залеза съм просякът дошъл с отворената длан, за да приеме последен лъч в живота зъл, към космос...
  • Самодива (Вики) Не питайте твореца
    Не питайте творец защо е тъжен и често се потапя в самота. С отнесена усмивка ще излъже, че е добре,...
  • Елка (Елка Тодорова) Омагьосана
    Устните ти шепнат нещо! И любов ми обещават… Устните ти са горещи и ми пречат да решавам… Във душата...

Още произведения »