Есенно

Ах, тази есен. Тази златна забрава, 

потънала сякаш в персийски килим. 

С цветя пожълтели - листопадна забава, 

палитрено шарят безцветния филм. 

Жълтее се тихо навън. А в дома ни 

споменът топъл подклажда жарта. 

Мислите шушнат и сенките мамят,

с невидими стъпки пак теб да съзра. 

Наднича луната в прозореца плахо, 

звездите и те любопитки добри, 

пеперудено цветни във съня долетяха 

да видят сама ли рисувам мечти. 

Те знаят. До мен си, макар и незримо. 

Макар и далечен, те чувствам в нощта. 

Плахо отпивам от чашата с вино - 

глътка вълшебна... с вкус на сълза.