Есенно
Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А в дома ни
споменът топъл подклажда жарта.
Мислите шушнат и сенките мамят,
с невидими стъпки пак теб да съзра.
Наднича луната в прозореца плахо,
звездите и те любопитки добри,
пеперудено цветни във съня долетяха
да видят сама ли рисувам мечти.
Те знаят. До мен си, макар и незримо.
Макар и далечен, те чувствам в нощта.
Плахо отпивам от чашата с вино -
глътка вълшебна... с вкус на сълза.
© Таня Мезева All rights reserved. ✍️ No AI Used
