Есенно жълто
Обичам жълтото на есента -
зелено от надежди не остана.
И малко ми е късна любовта,
а вече съм голяма да се мамя.
Дърветата с прекършени ръце
за слънцето протягат длани.
В гнездата има по сърце
(с което всъщност са тъкани).
Обичам жълтото на есента,
макар със паяжини край очите...
А сякаш беше вчера пролетта!
... Днес златото ми е сребро в косите.
Обичам жълтото на есента!
С оранжеви проблясъци в очите
танцувам с вятърни листа,
във летни кръгове се вплитам.
Обичам жълтото на есента
в последните летни пожари!
От тях си оставям искра,
която до другото лято да пари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
