21.10.2008 г., 10:01 ч.

Есенно жълто 

  Поезия
845 0 16

Обичам жълтото на есента -

зелено от надежди не остана.

И малко ми е късна любовта,

а вече съм голяма да се мамя.

 

Дърветата с прекършени ръце

за слънцето протягат длани.

В гнездата има по сърце

(с което всъщност са тъкани).

 

Обичам жълтото на есента,

макар със паяжини край очите...

А сякаш беше вчера пролетта!

... Днес златото ми е сребро в косите.

 

Обичам жълтото на есента!

С оранжеви проблясъци в очите

танцувам с вятърни листа,

във летни кръгове се вплитам.

 

Обичам жълтото на есента

в последните летни пожари!

От тях си оставям искра,

която до другото лято да пари.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??