Есенно жълто
Обичам жълтото на есента -
зелено от надежди не остана.
И малко ми е късна любовта,
а вече съм голяма да се мамя.
Дърветата с прекършени ръце
за слънцето протягат длани.
В гнездата има по сърце
(с което всъщност са тъкани).
Обичам жълтото на есента,
макар със паяжини край очите...
А сякаш беше вчера пролетта!
... Днес златото ми е сребро в косите.
Обичам жълтото на есента!
С оранжеви проблясъци в очите
танцувам с вятърни листа,
във летни кръгове се вплитам.
Обичам жълтото на есента
в последните летни пожари!
От тях си оставям искра,
която до другото лято да пари.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
