Обичам жълтото на есента -
зелено от надежди не остана.
И малко ми е късна любовта,
а вече съм голяма да се мамя.
Дърветата с прекършени ръце
за слънцето протягат длани.
В гнездата има по сърце
(с което всъщност са тъкани).
Обичам жълтото на есента,
макар със паяжини край очите...
А сякаш беше вчера пролетта!
... Днес златото ми е сребро в косите. ...