Есенно море
(импресия)
О, как различно е Морето днес!..
Бучи... Над него стене птица...
(Като мома продала чест
в нощта набързо за жълтица...)
Вълните с гняв необясним
се блъскат яростно в прибоя
и го застилат с бял килим,
преди да хукнат пак на воля...
А над разпенената площ
като махало разлюляна -
денят е мрачен като нощ,
като подхвърлена закана
и може да се долови
предчувствие, на гръм подобно,
преди само да се взриви
то над пространството огромно.
Отгоре Вятърът фучи
две лодки в Бурята подгонил;
през облаците сноп лъчи
изпраща Слънцето надолу -
и пламва в миг една вълна,
и се понася като факел,
след нея - друга... От това
запалва се Морето сякаш...
Дори и белите платна
на лодките към хоризонта
във пламък са... И ето на:
във тая визия самотна,
неподозирана до днес,
коварна мисъл ме заклещва
и със реалния си стрес
тя във Живота ми се вмества...
...Знам няма Вятърът да спре,
но ти и гневно си красиво:
Жестоко, есенно Море!..
...А да си тъжно ти отива!..
30.09.2007. д-р Коста Качев
Viareggio
Italia
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
