jollyroger (Коста Качев)
1544 16
11.01.2012 г., 16:07 ч.

Есенно море 

  Поезия » Пейзажна
782 0 7

          (импресия)

 

О, как различно е Морето днес!..

Бучи... Над него стене птица...

(Като мома продала чест

в нощта набързо за жълтица...)

 

Вълните с гняв необясним

се блъскат яростно в прибоя

и го застилат с бял килим,

преди да хукнат пак на воля...

 

А над разпенената площ

като махало разлюляна -

денят е мрачен като нощ,

като подхвърлена закана

 

и може да се долови

предчувствие, на гръм подобно,

преди само да се взриви

то над пространството огромно.

 

Отгоре Вятърът фучи

две лодки в Бурята подгонил;

през облаците сноп лъчи

изпраща Слънцето надолу -

 

и пламва в миг една вълна,

и се понася като факел,

след нея - друга... От това

запалва се Морето сякаш...

 

Дори и белите платна

на лодките към хоризонта

във пламък са... И ето на:

във тая визия самотна,

 

неподозирана до днес,

коварна мисъл ме заклещва

и със реалния си стрес

тя във Живота ми се вмества...

 

...Знам няма Вятърът да спре,

но ти и гневно си красиво:

Жестоко, есенно Море!..

 

...А да си тъжно ти отива!..

 

30.09.2007.        д-р Коста Качев

Viareggio

Italia

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??