Есенно море
Тук е пусто. Само белите чайки останаха
да крадат на вълните ронливия шум.
Пясък, миди, рапани, няколко камъка
и попиващ във костите есенен студ.
Там далече, платната на лодки издути
на моряшкия вятър правят нисък поклон.
Летни, парещи спомени, топло обути
обикалят. Тъжни сенки от минал сезон.
Две скали във водата прегърнати здраво
пазят своята тайна любов от света.
Тук е пусто. А на кея е застанала права
със развети и мокри коси есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
