10.10.2010 г., 8:59

Есенно предчувствие

870 0 16

@ Опитваш да се усмихнеш.@

@@ Въпреки всичко,@@

@@@ искаш да се изправиш @@@

 @@ преди да те притисне @@

@ бялото спокойствие…@

 @@  Жадно събираш @@

  @@@ свенливи лъчи @@@

 @@ в един сноп надежда,@@

@ а техните багри - @

@@ в странна картина.@@

@@@ За миг - очароваш,@@@

@@ сетне разочароваш,@@

@  докато, забравен,@

@@ притихваш @@

@@@ и се изгубваш @@@

@@ там някъде - @@

@ в безкрая...@

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...