Към Есента
Есен окъсила дните
ти добре си ми дошла́,
моля те задръж сланите
и досадната мъгла...
А́ко вятърът задуха
може ли да е от юг –
да цъфти „кърпи кожуха“
на сезоните напук...
Забави и листопада,
добави и топлина –
нека да се чувства млада
о́ще старата гора...
Остави ни още време
да откъснем всеки плод
и от сладостта да вземем
в предстоящият живот...
Дай ни о́ще много но́щи
със възможност за любов
и не ни отнемай о́ще
Правото на: Избор нов!...
Стават пътищата къ́си –
рано мръква в Есента,
а развиделява късно –
тъй смалява се Света...
... За това сега те моля:
Есен, с малко удължи́
този предсезон неволен
на приемливи лъжи...
Ние ще твърдим, че о́ще
много сила има в нас,
а необичайно мощна
е и „старата“ ни страст...
Ще се правиш, че ни вярваш
в този наш наивен ход
в опит да забавим сякаш –
Въртележката: „Живот“
23.10.2021.
© Коста Качев Всички права запазени