Oct 23, 2021, 12:23 PM

Есента

1.5K 1 0

Към  Есента

 

Есен окъсила дните

ти добре си ми дошла́,

моля те задръж сланите

и досадната мъгла...

 

А́ко вятърът задуха

може ли да е от юг –

да цъфти „кърпи кожуха“

на сезоните напук...

 

Забави и листопада,

добави и топлина –

нека да се чувства млада

о́ще старата гора...

 

Остави ни още време

да откъснем всеки плод

и от сладостта да вземем

в предстоящият живот...

 

Дай ни о́ще много но́щи

със възможност за любов

и не ни отнемай о́ще

Правото на: Избор нов!...

 

Стават пътищата къ́си –

рано мръква в Есента,

а развиделява късно –

тъй смалява се Света...

 

... За това сега те моля:

Есен,  с малко удължи́

този предсезон неволен

на приемливи лъжи...

 

Ние ще твърдим, че о́ще

много сила има в нас,

а необичайно мощна

е и „старата“ ни страст...

 

Ще се правиш, че ни вярваш

в този наш наивен ход

в опит да забавим сякаш –

Въртележката: „Живот“

 

23.10.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...