Есента - не е тъжен сезон
събрала толкова песни на лято,
тя идва с лице на светла луна
и цвят на кехлибарено злато.
Толкова много истини сбрала
от многото чаши вино изпито,
от мъдростта на сезонното време.
А все още мисли! Недоизпито!
Разказва на крак за спомени стари,
за млади лози, които дръзко опиват
за луднали, сръчни млади лозари
гроздове сочни от тях да събират.
Есента? Не, не е тъжен сезон,
макар песента на щурците затихва,
тя пише не един послеслов...
А времето бавно отива на зима!
© Елеонора Крушева Всички права запазени