29.10.2018 г., 11:03

Есента писма ми пише

691 3 8

Есента писма ми пише.
Влиза през комина.
Да ми каже иска,
че октомври
вече щял да си замине.

 

Шипката ме бодна.

Капка на земята капна.

Подписа си сложи и напомни,
че за чай е време
и мармалад да хапна.


Котаракът мърка
сънено до печката.
Свраки две
клюкарстват шумно,
в двора на съседката.

 

Вятър духна.
Онемяха птиците.
Затанцуваха листата.
Шал е време да плета
и вълнени терлици.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...