Есента писма ми пише.
Влиза през комина.
Да ми каже иска,
че октомври
вече щял да си замине.
Шипката ме бодна.
Капка на земята капна.
Подписа си сложи и напомни,
че за чай е време
и мармалад да хапна.
Котаракът мърка
сънено до печката.
Свраки две
клюкарстват шумно,
в двора на съседката.
Вятър духна.
Онемяха птиците.
Затанцуваха листата.
Шал е време да плета
и вълнени терлици.
© Ирен Всички права запазени