Есента писма ми пише.
Влиза през комина.
Да ми каже иска,
че октомври
вече щял да си замине.
Шипката ме бодна.
Капка на земята капна.
Подписа си сложи и напомни,
че за чай е време
и мармалад да хапна.
Котаракът мърка
сънено до печката.
Свраки две
клюкарстват шумно,
в двора на съседката.
Вятър духна.
Онемяха птиците.
Затанцуваха листата.
Шал е време да плета
и вълнени терлици.
© Ирен All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
