Регина (Радост Даскалова)
374 1427
13.04.2008 г., 0:46 ч.  

Еще не вечер 

  Поезия » Източни форми
936 0 12

Свистят вълните в реите. Свирепи са.

Надежда вече не остана.

Изгребваме вода от трюма с шепите.

Къде сме точно, Капитане?


Превиваме телата си под щорма

и спряха всички водни помпи.

Уж екипаж сме, само че проформа -

не кораб имаме, а зомби.


Без мачта сме, при вятър девет възела.

Кипи под кила мръсна пяна.

Какво показват картите ти - пъзели?

И в пот, и в кръв сме, Капитане!


И страшно е - пробойните с телата си,

покриваме ли ги изобщо?

Откъснат руля, скъсани платната ни...

Кажи ни - живи ли сме още?


От кораба остана само скелета.

Душите ни - обречени.

Кажи ни: "Бурите са само белези.".

Кажи ни: "Нам ещё не вечер!".

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Настръхнах! Страхотна си, Рег!
  • Прекрасен стих, Регина...
    Привет!
  • Благодаря ви, че прочетохте, и коментирахте.
    Със специални благодарности на Партилан за постнатия стих, и паралела с Висоцки - това е изключително ласкателно за скромните ми изяви.
    Благодаря пак.
  • Много стойностно!
    Браво, Регина! с обич.
  • Побиха ме тръпки!!!!
  • Ааа, разкъса ме... на кристалчета сол и на капки морски вятър!!!
    Браво!
  • Ей тук съм...седя и мълча!
  • "На такелаж превърнахме ръцете си.
    Душите ни - обречени...
    Кажи ни: "Бурите са само белези.".
    Кажи ни: "Нам еще не вечер!"."
    Аплодисменти!

  • Страхотно!Поздравления!
  • Ще пусна барда/само заради него още пазя грамофона / - и за удоволствие, и в твоя чест!
  • Мдаааааааа, интересно!
  • "!Еще не вечер нам, Регина!"

    И Нека Седем Ветрове
    понесли вихър, студ и мраз
    развяват нашите Души
    Те ще ни служат за платна!..

    И нека нашите Сърца
    да бъдат верният Компас,
    а нека моя разум клет
    е само корабен поет...

    Тъй ден и нощ пътувам с вас
    насред морето от неща
    Очите са единствен Фар,
    лулата-верният другар,

    "Знай- курс наш- Ето 'Свобода'!"...

    И шхуната "лети", глисира-
    по гребените - планини,
    насред Морето на Всемира,

    "Ах, Жить так хочет ся!..ЖивИ!"

    Една след друга пращят шкоти
    и вантите свистят във "Ми"-
    минор, зловещо скърца гротът...

    "Держись друг мой! Еще в живь!х."


    п.с.
    "На нас глядят в бинокли, в трубы сотни глаз
    И видят нас от дыма злых и серых,
    Но никогда им не увидеть нас
    Прикованными к веслам на галерах!"
Предложения
: ??:??