Еще не вечер
Свистят вълните в реите. Свирепи са.
Надежда вече не остана.
Изгребваме вода от трюма с шепите.
Къде сме точно, Капитане?
Превиваме телата си под щорма
и спряха всички водни помпи.
Уж екипаж сме, само че проформа -
не кораб имаме, а зомби.
Без мачта сме, при вятър девет възела.
Кипи под кила мръсна пяна.
Какво показват картите ти - пъзели?
И в пот, и в кръв сме, Капитане!
И страшно е - пробойните с телата си,
покриваме ли ги изобщо?
Откъснат руля, скъсани платната ни...
Кажи ни - живи ли сме още?
От кораба остана само скелета.
Душите ни - обречени.
Кажи ни: "Бурите са само белези.".
Кажи ни: "Нам ещё не вечер!".
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
