29.04.2009 г., 22:36

Есмералда

998 0 2

 

Не вярваш в ангели - това си ти,

препъваш се в крилата ми, без да погледнеш.

О, Лусифер, вдигни безкрайно сините очи

и виж къде съм, пред портата последна...

 

Крилата ми са малко бледи, невидими,

дъждовно е и отразяват капки сивота.

О, Лусифер, вдигни ръка и изгори ме,

когато ме погалиш по нежните крила...

 

Не вярваш в ангели.  А и не трябва,

но погледни как белите пера валят красиво...

О, Лусифер, не си мисли, че любовта ограбва,

защото аз обичам и когато си отивам...

 

Недей да слушаш стари циганки, не бива...

И веднъж очите ти да се напият от тази Синева,

о, Лусифер кажи ми, че съм най-красива

и щастие е да умра от твоята ръка...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евкалипт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....