Не вярваш в ангели - това си ти,
препъваш се в крилата ми, без да погледнеш.
О, Лусифер, вдигни безкрайно сините очи
и виж къде съм, пред портата последна...
Крилата ми са малко бледи, невидими,
дъждовно е и отразяват капки сивота.
О, Лусифер, вдигни ръка и изгори ме,
когато ме погалиш по нежните крила...
Не вярваш в ангели. А и не трябва,
но погледни как белите пера валят красиво...
О, Лусифер, не си мисли, че любовта ограбва,
защото аз обичам и когато си отивам...
Недей да слушаш стари циганки, не бива...
И веднъж очите ти да се напият от тази Синева,
о, Лусифер кажи ми, че съм най-красива
и щастие е да умра от твоята ръка...
© Евкалипт Всички права запазени