7.12.2010 г., 16:12

Ето как ми се отразява дъждовното време

1.1K 0 1

Имам нужда да поплача.

Да излея мъката си върху листа празен.

Но и сили нямам да заплача.

Сърцето ми е кухо, а умът - погазен.

 

И седя, от всички изолирана,

в прашната, пропита с мухъл, стая.

Като прастара кралица детронирана.

Прокудена във своята одая.

 

Взирам се в прозореца и виждам

бледото си, замъглено отражение.

Грубо почвам пак да се обиждам,

но не получавам никакво удовлетворение.

 

Мразя се, заради своите „успехи”.

В опит да съм силна, те прокудих.

Останаха ми само лъскави доспехи,

от битките спечелени, в които те изгубих.

 

Лъжа всички ви коя съм. Добра съм,

тъй като и мен самата заблудих.

Живея днес като в кошмарен сън,

защото себе си и чувствата убих...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...