Имам нужда да поплача.
Да излея мъката си върху листа празен.
Но и сили нямам да заплача.
Сърцето ми е кухо, а умът - погазен.
И седя, от всички изолирана,
в прашната, пропита с мухъл, стая.
Като прастара кралица детронирана.
Прокудена във своята одая.
Взирам се в прозореца и виждам
бледото си, замъглено отражение.
Грубо почвам пак да се обиждам,
но не получавам никакво удовлетворение. ...