12.01.2021 г., 18:39

Ето ме

681 0 1

Казват изгуби се нейде, приятелю. Дълго те нямаше, жив ли си, здрав? Чуваш ли, виждаш ли, обаятелю? Наборът жив ли е, мекокорав?

Где е живеца, надъхано смешен,

где са ти силните, смели мечти, устремът твой безпардонно човечен, бляскаво чувствен със нежни черти?

Тук съм и пълен съм с нови идеи,

с бодрост, любов и красиви неща, вярвам в доброто, над злото се смея -

Тъй си живея и тъй ще умра!!! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....