12.01.2021 г., 18:39

Ето ме

689 0 1

Казват изгуби се нейде, приятелю. Дълго те нямаше, жив ли си, здрав? Чуваш ли, виждаш ли, обаятелю? Наборът жив ли е, мекокорав?

Где е живеца, надъхано смешен,

где са ти силните, смели мечти, устремът твой безпардонно човечен, бляскаво чувствен със нежни черти?

Тук съм и пълен съм с нови идеи,

с бодрост, любов и красиви неща, вярвам в доброто, над злото се смея -

Тъй си живея и тъй ще умра!!! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...