Ето ме, тук съм! Стотици пътеки
в моите вени са вплетени.
Всяка не съм, а и не е за всеки
нравът ми – труден за четене.
Ето ме тук съм! И сипеят плаче,
не е пътека – за всичките.
Трудна за стигане. Струвам си значи.
Трън – да си качнеш торбичката.
Ето ме тук съм! И няма ме още,
раждат ме в мъки неделите...
Все едно, чакам те, денем и нощем.
Дом съм... но само за смелите.