Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
14.04.2022 г., 13:33 ч.

Ето туй е животът ни – полет нетраен 

  Поезия » Пейзажна, Философска
277 0 7

Паяжинка съм аз и ветрецът ме носи

кой го знае как мога, но ето – летя!

В щърков сняг се боричкат врабчетата боси.

Вишнев цвят и снежинки, бял скреж и цветя.

 

И сияят тъй ярко по мене дъгите,

и самата аз ставам парченце дъга.

Бръсва леко с крилцето врабец любопитен,

накъде ли съдбата ме носи сега?

 

Уж април е и пролет – ухае на зима,

а пшеницата лудо в нивята класѝ.

И в съдбата ми нещо тъй сбъркано има,

носиш птича душа – да, но птица не си.

 

И щом привечер тихо сред сенките падне,

и стопят се дъгите ми в залез червен,

ще съм нишчица само – за слънчице гладна

и ехидно снегът ще се смее над мен.

 

Ето туй е животът ни – полет нетраен,

птичи порив в решетки от плът и от страх,

но е важно щом сенките паднат накрая,

да си кажеш заспивайки: — Все пак летях!

 

https://youtu.be/ODIvONHPqpk

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??