... Ето, вижте ни! Тук сме щастливците!
Днес отново отпътувам...
О, даже закъснявам за последния си влак!
Отивам си!... Без да се сбогувам
... и едва ли ще се върна пак...
Изгасва и последната улична лампа,
тъжно изсвирва влакът за сбогом!
Взимам със себе си една-единствена чанта,
а оставям на другите толкова много...
Бързо ще бягам, за пореден път,
за последно тръгнах си преди година
и, заради мечтата да премина отвъд,
се налага отново да замина!...
Едва ли за мен някой ще пита:
"Отиде си тая! Не е вече от наш'те!"
И пак ще се намери кой на бой да налита
и кой тежки псувни да запраща...
Така ме посрещнаха, така ме изпращат!
... на почит не били страхливците!
Всеки ще почерпи другия "от наш'та"...
... "Ето, вижте ни! Тук сме щастливците!"
За мене единствено ти ще заплачеш,
но ще идеш във бара и ще пиеш едно,
после ще викнеш, че за тебе нищо не знача,
а те през смях ще ти кажат: "Било е за добро"...
...
Днес отново отпътувам...
О, даже закъснявам за последния си влак!
Отивам си!... Без да се сбогувам
... и едва ли ще се върна пак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
