15.02.2011 г., 19:31

Eтюд

681 0 1

ЕТЮД

 

Магията на детството

завръщат

скрежените черти

на февруари.

Излъчва

аромат на сигурност

домът.

Огънят му татко е разпалил.

Борината искри

и сипе топлота.

Разлива

пивко отлежало

старо вино…

А детството

недоверчиво ме оглежда.

Чудно е,

че точно днеска

в гротескния ми свят

се върна.

И ще прегърне

онази моя  половина,

която зад измислени стени

тъй дълго крия…

Магията на детството

държа. Изчаквам…

А февруари тихомълком плаче.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Хаджидимитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...