Той не е онзи войник
с оловно сърце
и с един крак
не може да скочи
във огъня...
Той стои срещу нея -
същински гранит
и изпъчил гърди
не помръдва на йота.
Тя - срещу него
се върти ли, върти....
монотонна латерна.
Музиката боли
и са прелетни нотите.
Август разравя жарта си
и ги поглъща.
© Миглена Цветкова Всички права запазени