7.06.2008 г., 9:47 ч.

Етюди 

  Поезия
626 0 6


 

 

                                                       ЕТЮДИ

                                                                        носталгично

                                                                         

                                    Небе от трепкащ звезден мрак.

                                    Земя, която стъпките поглъща.

                                    Море. Отново съм на моя бряг,

                                    а въздухът – отново същият.

 

                                    Сънувам ли или мечтая?

                                    Не е ли този фар мираж?

                                    И песента ми недопяна

                                    със мен отново е на страж.

 

                                    Във нея всичко се преплита,

                                    защото е като мечта,

                                    която никога не пита

                                    кого обичам и защо скърбя.

© Илзе Енчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??