ЕТЮДИ
носталгично
Небе от трепкащ звезден мрак.
Земя, която стъпките поглъща.
Море. Отново съм на моя бряг,
а въздухът – отново същият.
Сънувам ли или мечтая?
Не е ли този фар мираж?
И песента ми недопяна
със мен отново е на страж.
Във нея всичко се преплита,
защото е като мечта,
която никога не пита
кого обичам и защо скърбя.
© Илзе Енчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
