ЕТЮДИ
носталгично
Небе от трепкащ звезден мрак.
Земя, която стъпките поглъща.
Море. Отново съм на моя бряг,
а въздухът – отново същият.
Сънувам ли или мечтая?
Не е ли този фар мираж?
И песента ми недопяна
със мен отново е на страж.
Във нея всичко се преплита,
защото е като мечта,
която никога не пита
кого обичам и защо скърбя.
© Илзе Енчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
