Ездачът на комети
Деца на звездите.
Това ли сме ние?
Аз виждам единствено
ходещи купища прах.
Отдавна в асфалта
очите са впити.
И тлеещи в страх.
Мечтите ги няма.
Отричаме себе си.
По навик обичаме
или само в замяна.
Пропити от грях.
А ти си центърът
на моята вселена,
неземна и далечна,
неизброими светове
събрала в шепите...
и едно самò сърце.
Вечността не чака.
Какво е, кажи ми,
да яздиш кометите?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
