Ежедневие с трус
Разпитвам те с поглед
кога ще се кротнеш,
а твоят примига—не се суети!
Без дъх преработвам,
денят ми е котва,
не могат я вдигна и сто макари.
Изпаднах в резерва,
изпилвам ти нерва,
а твоят часовник без милост брои
летящи минути,
светът ми се срути,
и друг ми предлага да го построи.
Прибирам се вярно
в квартира без парно,
и паяк любящ от тавана виси.
Тавичката празна,
самотно заразна,
Ергенът с бозата си да ме вбеси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
