Някак странно с тебе се обичаме.
Вглеждаме се в чуждите очи,
търсейки очи за своя грях.
И със болка в чужди думи чувстваме
как в мъглата хищно дебне страх.
Този свят е орех костелив
и не можем да разчупим с поглед
твърдата обвивка на надеждата,
за да видим оня порив див
как в душите ни сега изглежда.
Бавно се тътрузи вечността.
Времето убива всеки миг, ...