Езичници
ЕЗИЧНИЦИ
Някак странно с тебе се обичаме.
Вглеждаме се в чуждите очи,
търсейки очи за своя грях.
И със болка в чужди думи чувстваме
как в мъглата хищно дебне страх.
Този свят е орех костелив
и не можем да разчупим с поглед
твърдата обвивка на надеждата,
за да видим оня порив див
как в душите ни сега изглежда.
Бавно се тътрузи вечността.
Времето убива всеки миг,
в който можем с теб да сме различни.
Слънцето е толкова далечно
в трепетите болни и трагични.
Молим се на древни богове
в спукани от сивота светилища
с гласа на упоените си делници -
да ни разтърсят будни ветрове,
пак с обич да заскърцат стари мелници!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
