24.05.2014 г., 12:20

Език свещен!

772 1 5

Мили приятели от Откровения! 

Честит ви празник на славянската писменост!

 

Език свещен на моите деди*!
Бъди ни ти от въглена мастило!
Докосне ли хартия - да роди
най-пламъчното българско светило!

 

И клетвата, която всеки глас,
изрича, за да бъде пълен с вяра,
Сам Господ да дари с неземна власт -
Духа Си Свят за огъня в олтара.

 

Език свещен! Прелей като поток
с най-бистрото в забравените думи!
Завет и Правда! Истина и Бог
във Вярност, изтъкана помежду ни!

 

Че смисълът все още ни зове,
подобен на Кръстител и Предтеча.
Щом в бъдното ни свети: А, Б, В -
с велика мощ излъскали сме Меча.

 

Език свещен на моите деди!

От свише дар! И в Святото принесен!

Бъди довека! Бликай и бъди!
И ние ще те помним!
Като песен...

 

(Птицата в теб)
________________________________
* Иван Вазов "Българският език"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стефане, сложи първия стих в кавички, за да няма след време безумни спорове чии е. Или сложи мото първите два стиха от стихотворението "Българският език". Знам, до болка познато е, затова си решил, че няма нужда. Но нека да не подценяваме невежеството и слабата памет на някои. А и Законът за авторсккото право няма да бъде погазен. Точно ние, пишещите, сме хората, които трябва да съблюдаваме спазването му.
  • Връщам поздрава като бяло птиче(:
  • Прекрасно...!!!
    "Език свещен на моите деди!
    От свише дар! И в Святото принесен!
    Бъди довека! Бликай и бъди!"
  • "Бъди до века"-да бъде!
    Светъл празник!
  • "Като песен..." ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...