24.11.2009 г., 10:32 ч.

Езотерон 

  Поезия » Друга
727 0 11

 

        

 

Дочух среднощ в съня на Мнемозина

сонати от умиращи цикади.

Там някой безвъзвратно си замина

и някой безвъзвратно го изпрати.

 

Издигам зид от ветрове и пясъци

в притихналия вик на небесата

и вцепенен от оглушели крясъци,

в оковите на болката се мятам.

 

Но пясъчните замъци се срутиха.

Не се проврях навреме под дъгата.

В най-тъмната си лудница, най-глухата,

със сянката си всяка вечер лягам.

 

Събрах мъглите от безлюдни гари

и  полети от всички мъртви сови;

тъгувам те, безумно се повтарям

отново и отново, и отново...

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??