Езотерон
Дочух среднощ в съня на Мнемозина
сонати от умиращи цикади.
Там някой безвъзвратно си замина
и някой безвъзвратно го изпрати.
Издигам зид от ветрове и пясъци
в притихналия вик на небесата
и вцепенен от оглушели крясъци,
в оковите на болката се мятам.
Но пясъчните замъци се срутиха.
Не се проврях навреме под дъгата.
В най-тъмната си лудница, най-глухата,
със сянката си всяка вечер лягам.
Събрах мъглите от безлюдни гари
и полети от всички мъртви сови;
тъгувам те, безумно се повтарям
отново и отново, и отново...
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
