***
***
Р.Чакърова
Онези, недовършените покриви...
Набиват се в очите на цветята.
И тук... съвсем се виждат от високото -
мотаят се по края на крилата ми...
Стърчат неподредени керемиди,
прекършени от вятъра греди...
От там, където си, дали се вижда
как облаците много ги боли?...
Боли ги, да... И затова заплакват
при всеки подходящ за сЪлзи случай...
От облаци какво да се очаква,
освен на тъжни рими да се учиш...
Дано поне до седмица, до месец...
Да сложат в ред замрелите строежи.
Защото инак, тази тиха песен
ще млъкне от неслучваща се нежност...
И как да се прегърнат трите вази
в напуканите от въздишки рафтове?...
Щом покривите са забравили да пазят
надеждата за топлите понятия...
Лондон 2016 '
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
