22.06.2016 г., 8:14 ч.

*** 

  Поезия » Друга
323 0 8

***
Р.Чакърова 

 

Онези, недовършените покриви...
Набиват се в очите на цветята. 
И тук... съвсем се виждат от високото -
мотаят се по края на крилата ми... 


Стърчат неподредени керемиди, 
прекършени от вятъра греди... 
От там, където си, дали се вижда 
как облаците много ги боли?... 


Боли ги, да... И затова заплакват 
при всеки подходящ за сЪлзи случай... 
От облаци какво да се очаква, 
освен на тъжни рими да се учиш... 


Дано поне до седмица, до месец... 
Да сложат в ред замрелите строежи. 
Защото инак, тази тиха песен 
ще млъкне от неслучваща се нежност... 


И как да се прегърнат трите вази 
в напуканите от въздишки рафтове?... 
Щом покривите са забравили да пазят 
надеждата за топлите понятия... 

 

Лондон 2016 '

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??